Юнска ваканционна програма 2021

Ваканционни занимания

Занимания с господин Милен Митев

Занимания "Авиомоделизъм" с ръководител инж. Младен Димитров

Награди за деца от клуб "Млад кулинар"

   Ученици от клуб „Млад кулинар“ с ръководител г-жа Даниела Кившанова  имаха възможност да се включат  в допълнителни дейности през втория срок на учебната година.

    Една от тях е конкурсната програма на ХХII Национален ученически празник „За хляба наш...“, организиран от Национален дворец на децата и Център за личностно и творческо развитие на децата - Благоевград. Съвсем естествено бе да изберат конкурса „Рецептите на баба”, който е включен в Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците. Целите на конкурса са: запознаване с традициите, свързани с хляба и хлебните продукти; обогатяване на научните познания за производство на хляб и неговото значение; запознаване със съвременните изисквания и норми на хлебопроизводство; формиране на знания, умения и навици за здравословно хранене и здравословен начин на живот.     Участието в конкурса „Рецептите на Баба” е индивидуално и включва ученици от всички видове училища, ЦПЛР, образователни и културни институции от І – XII клас. Младите кулинари представиха рецепти, научени от баба, отговарящи на условията на конкурса. На трето място е класиран Виктор Павлинов Ганев от V клас, който получи грамота и красива кристална призма.

   Другата дейност е участие в онлайн – кулинарен маратон на тема „Фермерските храни и здравословното хранене в контекста на Плана за възстановяване на Европа“. Ето имената на наградените ученици: Десислава Деянова Иванова и Галимила Иванова Ганева от V клас, както и София Тара Любов Йорданова от  VII клас.

Награди на клуб "Слово"

Зам.-директорът на ЦПЛР-ЦУТНТ Даниела Кившанова връчва грамота и награда от конкурса „Как да сърфираме безопасно в интернет – тъмната и светлата му страна“ на Божидара Пеева - за първо място в област на изява "Есе".

    По случай 9 февруари – Международен ден за безопасен интернет

Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно-информационен център организираха конкурс на тема

„Как да сърфираме безопасно в интернет – тъмната и светлата му страна“.  

В него взеха участие над 70 ученици от област Разград, гр. Казанлък и гр. Свищов.


    На първо място във втора възрастова група от клуб „Слово“ при ЦПЛР-ЦУТНТ е класирана Божидара Пламенова Пеева с ръководител Иван Джебаров.

Божидара е шестокласничка в ОУ „Н.Й.Вапцаров“-Разград. Момичето изяви своя талант наскоро в друг конкурс, обявен от Образователен център „Зита“ – гр.София. Нейната приказка „Зимно вълшебство“ бе класирана на първо място.


ЛИЦАТА НА ИНТЕРНЕТА


     За пореден път съвремието ни възкреси Двуликия Янус. Не, разбира се, оня древен римски бог с двете лица, изразяващи доброто и лошото в живота. Възкреси го символично, благодарение на технологиите на нашия век, като му предаде образа на съвременния интернет, посрещнат веднага с възторг и надежда от хората. Така първо Янус показа вечно усмихнатото си лице и в началото никой не искаше да си спомни, че има и друго – намръщено и страховито. Защото интернетът много бързо стана наш приятел и още по-бързо ни срещна с нови приятели. Какво по-хубаво от това за секунди да стигнеш до другия край на света и поговориш с близък човек. Отпадна дългото ровене за подходящата книга в библиотеката, защото желаната информация вече може да се получи с натискането на няколко клавиша. Понякога дори си мислех, че учебниците за училище са излишни, щом мога винаги да открия на монитора пред мен търсената тема. Интернетът стана дори учител на моята майка по готварство, след като без да искам, залях готварската ѝ книга със сироп. Сега двете откриваме рецепти за непознати досега за нас ястия и дори начини как да ги приготвим по-здравословно. Интернетът от моя компютър започна да се грижи дори за цветята вкъщи. По негови „съвети“ започнахме да ги поливаме по график, да ги поставяме на добра за тях температура, да ги разсаждаме. Мислех си, че засмяното лице на Двуликия Янус винаги ще огрява с усмивка малката ни къща и винаги ще получавам това, което искам и което смятам ,че ми е необходимо в живота. Докато един ден се сетих за приятелката си Деси, с която се познавахме още от детската градина. Позвъних ѝ, тя ми се похвали с новия си смартфон, предложи дори да ми го покаже. Разбрахме се и скоро след това се срещнахме сред зеленината на кварталната градинка. Учехме в различни училища и не бяхме се виждали от седмици. Имах толкова много неща да ѝ разкажа за нашия клас, тя също сигурно имаше какво да сподели. Седнахме на една от пейките и почти веднага тя извади да ми покаже смартфона си. Бе лъскав, красив и на всичкото отгоре веднага се включи в интернет. Което накара Деси да се наведе над клавишите му и бързо-бързо да запише нещо. Разбрах че си „чати“ с някого и търпеливо зачаках да свърши. Но после тя започна да си пише с друг….После с трети…Усетих кат Двуликия Янус скри усмивката си и на нейното място се появи смръщеното му лице. Не разбрах дали Деси усети как си тръгнах, но по целия път до нас си мислех и за другата страна на интернета. За тази, която по въздуха може и да ни сприятелява, но ни разделя като хора, които могат да си говорят лице в лице, да се смеят заедно, да се прегръщат… Тогава и усетих другата, не и приятелска, страна на интернета. Другото лице на този технологичен Двулик Янус, от което, както разказва митологията, древните римляни са се страхували.
     Сега си мисля, че може би и ние трябва да се страхуваме от прекалената си привързаност към негово величество интернетът. Защото неправилното работене с него едва ли може да ни обещае безоблачност. Незнанието кой стои срещу теб от другата страна може да е опасно. Статистиката вече отчита не едно и две деца, станали жертва на лоши интернет „приятели“. Както и на хора, излъгани от убедителни „търговци“. Все още няма защита от „фалшивите новини“, освен да се научим всяка информация да проверяваме и от други източници.
     Има обаче нещо, което нас, като хора, трябва сериозно да ни разтревожи. Това е опитът на второто лице на интернета да ни отчужди един от друг, да престанем да се виждаме в кварталната градинка, да се вглеждаме в очите си. Разбира се сам по себе си интернетът не е виновен. От разкази вкъщи знам, че детството на майка ми е расло заедно с телевизионните програми, но това не е попречило на децата до късно вечерта да огласят улицата с игри. Сега аз не помня на нашата улица да сме играли на криеница, на народна топка, да ритаме всички дружно футбол. А да седнем на някоя пейка и да си разказваме под звездите разни истории дори не мечтая. Имам лош спомен от едно такова желание дни след като открих другото лице на интернета. Беше лунна вечер и изобщо не ми се прибираше. Още повече, че видях как от магазина насам идва съседката ми – момиче на моята възраст, добро и усмихнато. Повиках я да бъдем заедно, тя дойде, но още преди да си кажем нещо, на терасата се показа майка ѝ.
- Мария! – повика я – Някой те търси по скайпа. Идвай веднага!
      И останах пак сама. С мислите по двете лица на интернета. Едното засмяно, другото навъсено и предупредително. Всъщност, за да не бъде такова, зависи изцяло от нас.

 

 

 

  • Елица Христова - клуб „Слово“

    „Коледно приключение“
    Приказка

    Има едно едно момиче на име Рая. Било красиво и много смело дете. Обичало показанията и най-много тия, което се разказвало за дядо Коледа.

    Един ден Рая написа писмо до дядо Коледа. Писала му, че много слуша мама и татко и го моли да ì донесе за Коледа малка къщичка с две красиви кукли с дълги руси коси. След което с нетърпение зачакала вечерта преди празника. Дори закачила над камината голям чорап за подарък, но в него на сутринта нямало нито желаната къщичка, нито куклите. Други деца вечеря бяха получили своите подаръци, а за Рая нямаше нищо. Тогава Рая написа второто писмо, но нищо не се случва. Коледните празници вече се отминаваха и тя не знае какво повече да правите. Много, много ì било мъчно.

    Един ден, тъкмо преди да си легне, видяла падаща звезда. Прегледайте се в нея и се измъкнете от сторило, което се появява в малък показан свят. Той ще получи целият усилване в пухкав сняг и летящи във въздуха нежни снежинки. Забелязала и входа на една работалничка. Влязла вътре и сега забелязала висящата табела, която пише „Фабрика на дядо Коледа за подаръци”. В действителност, там бях напълно с подаръци и с малки човеци, които усилено работели. Имало и един зъл човек, който непрекъснато им крещял и обиждал. Рая не била прочела, че отдолу на табелата пише още: ”Влизането забранено”. Затова и още повече, което съм видял, злият човек, който е изгонил навън.Миг преди да излезе от работилницата, Рая забелязала, че нейнният подарък стои неопакован в края на една продължителна маса. Чула и тревожен глас, който викал за помощ:

    - Помогнете ми! - всички повтарящи гласът - Има повече данни за носа на децата. Поможете ...

    Рая се сетила, че това е дядо Коледа и че той сигурно се нуждае от помощ. Добро сърце в сърцето търси да му помогне. Решила първо да отвърне вниманието на злия човек, за да успеете да въведете отново в работника. Взела една дъска и започнала да вдига с нея, която може да бъде по-силен шум. Ядосан от това, злият човек изкочил навън и започна да търси кой го безпокои. Дори гневно завикал:

    - Кой си позволява да се вдигаш в моя дом?! Кой ?! ..

    През това време Рая успява да се промъкне незабелязано в работниците. Там, в единия ъгъл, тя откри дядо Коледа завърши на един стол с въже. Прошепнала му, че е дошла да му помогне и бързо го отвързала. Видял това, злият човек се изплаща от наказанието, което се чака и се появява далеч. А дядо Коледа прегърнал в знак за благодарност Рая и сега ì дал така чакането от нея подарък. Рая беше много щастлива, че не само успя да помогне на добрия белобрад старец, но че и е получила своята малка къщичка с две руси кукли в нея.

    Миг след това доброволно момиче се пренесло отново в дома. Погледнало към чорапа, закачено над камината, а оттам, през прозореца на красива къщичка, надничали две руси глави на кукли.

  • Божидара Пеева - клуб „Слово“

    „Коледно вълшебство“
    Разказ

    Един ден преди Коледа, над града заваля сняг. Дърветата и улиците побеждават и се виждат като от покриване на къщите пушат комини. В една от тези къщи живееше момиче на име Бела. Тя беше на тринадесет години и имаше руса къдрава коса и небесносини очи. Беше на осем години, когато един лек автомобил я блъсна и прикова в инвалидна количка. Родителите ì бяхме водели при много лекари, но освен надежда, че ще проходим, лекарите не могат да определят нищо друго за болестта ì.

    Като винаги надвечер преди Коледа, Бела излезе с инвалидната си количка пред пътната врата. Беше добре облечена, с балтон, с шал на вратата, с плетена шапка. От детството си помнеше приказката за звънчетата на дядо Коледа, с което той се съобщава на децата, че им носи подаръци. Много ì се търси да чуеш тия звънчета, след това започва внимателно да се случва. Дори не забелязва кога пред инвалидната ì количка спряха две малки, сиви на цвят, кученца.

    - Здравей момиченце! - чу тя някои тихо да я поздравя. Вижте се и чак след това видяха кученцата. Бяха целите мокри от снега. Отначало не повярва, че поздравявате от тях, докато не чуете, че същите гласчета пак казват:

    - Ние загубихме нашата майка. Сутринта излез да не търси храна и още няма. А сме гладни, гладни… .А ти, момиченца, какво чакаш?

    Сега вече Бела малко се уплаши, че разбирайте езика на кученцата. Но кутретата я успокоиха, че тя явно има дарбата да ги чува и разбира. Пък и от майка си знаеш, че няма невъзможни неща. Успокоила се, Бела им каза, че в двора зад къщата има дървена барака, може да отиде там и да се стопли. Обещайте им още, можете да останете в този случай, когато търсите. Дори с майка си, когато тя се върне ... Всичко пак Коледа е необходимо, не бива да остане на улицата.

    Чули думата Коледа, кученцата много се учудиха. И бързо попитаха, какво е това Коледа. Точно тогава на Бела ì се стори, че чува отнякъде звън на звънчета. На весели звънчета, забързали се секаш за някъде. Слушайте се по-внимателно, но като като звънчетата вечерта не се обаждаха, започна да обявява на кученцата, каквато е Коледа:

    - Това е най-светлият семеен празник, който се събира цялото семейство. На Коледа всеки се надява да се сбъднат най- съкровените му мечти, както и да получи подарък. Оставя ги под елхата белобрад старец, който идва с шейна украсена от безброй звънчета. Казва се дядо Коледа.

    Но кученцата бяха много любопитни. Пак попитаха:

    - А ти, момиченце, какво искаш да получиш за тази Коледа?

    Колкото и пораснала годините да бяха, Бела още вярваше в доброто състояние на дядо Коледа, както и вярваше и във всички ония чудни неща, които бяха чели и се показват за този ден. Най-вече за деветте елена, която теглеха шейната на дядо Коледа, украсена с медени звънчета.

    - Какво искам да получа ли? - след каза тя на кученцата: - Искам да новина вашата майка и много, много да бъдете радостни.

    Чу се как ония невидими звънчета отново запяха отнякъде. Но кученцата изглежда не ги чува, защото продължи да стои ококорили големи си очи към Бела. Което накара Бела отново да им предложи да се настанят в бараката зад къщата. Обещайте дори, че ще разкажете родителите си за тях, а вие ще вземете много достатъчно, ако намерите нови приятели. Всеки ден ще им носи храна и по цели часова може да говори за най-различни неща ...

    Кученцата не знае какво да решат, защото бяха тръгнали да търсят собствениците си майка и се страхуват, че ще открият в тази барака.

    - Нали Коледата - казаха в един глас - ще върнеш нашата майка, защо да се крием в някаква къща? Пък може дядо Коледа за подарък и храна, за да не донесе ... Примерно една ... Една голяма пържола….

    Бела вечерта трябва да се прибирате вкъщи, но нещо секаш я караше да не бърза. Спряха я думите за храната, която кученцата се надява да получат като подарък. Това я подсети нещо и тя поръча на палетата да не мърдат от мястото си, докато не се върне. След което забърза с количеството си по циментената пътека към къщата. Когато се върна, в ръцете си дървесна чиния с голяма сочна пържола. Това беше нейната порция за необходимата коледен обяд но кученцата не знае това и лакомо се прехвърля върху нея. Тогава за пореден път Бела чу звъна на звънчетата. По-ясно от преди, по-силно. Преглед към небето - да бъде светло, но още повече без звезди. Когато погледнете улицата, виждате че към тях се приближава едро сиво куче.И палетата е видял, познал неговата майка и през главата затичаха към нея.

    - Бела! - извика в този миг бащата на Бела, показа се на входната врата - Хайде, идвай, времето е за вечеря.

    Бела наистина вечерта трябва да се прибира .. Чакаха още повече баба и дядо, които винаги се придвижват в тях, за да се срещнат заедно празници. Само дето не можеше да откъсне очи от трите сиви топки, още повече радващи се на срещата си. Боричкаха се весело, скачаха в снега. Много ì се търси утре те да се върнат, а тя да ги настани в топлата барака, да им носи храна и с часове да си покаже. Даже си представи как ще стане всичко и беше сигурна, че така ще се случи.

    - Бела! - чу се от къвата и гласът на майка ì - Хайде идвай! Чакаме те!

    - Идвам! - обади се най-след Бела, няма търсене на им разкаже за сбъднотото желание на кученцата. Стана от инвалидната количка и закрачи по пътеката към осветения вход на къщата. Две крачки, три крачки, .... Още крачки, когато се използва, че ходи сама и високо извика:

    - Мамо, татко! ... Аз ходя….

    Родителите ì изскочиха от дома навън и онемяха от радост. Единствената баба може да каже:

    - Дъще… Дъще…

    А Бела пак извика:

    - Ходя, сама ходя… Мамо, татко, бабо….

    В същия миг е ясно, че като запяха в хор, невидимите звънчета. Чуваха се сякаш отвсякъде - забързали за някъде, весели. При навигация поглед към небето и ì се стори, че вижда там препускане след него вълшебна шейна теглена от девет Елена.

  • Даниел Петров - клуб „Слово“

    „Доброта“
    Разказ

    Дни преди Коледа Цвети се използва, че децата се разболяват. Момченцето започва да кашля, а малката Ани така и не желае да стане от леглото за детската градина. Каза, че я боли главата, която още повече засили тревогата на Цвети. Нужен бе преглед при лекар, който реши и може да направи нещо, което може да стане след скоро. Добре, че семейството на автомобила е днес в нейна разположение, ще успеете да отидете и до поликлиниката и до службата, ако трябва да се освободите от работа.

    Часът след това започване на започване на връщане в гърдите на Цвети. Най-обикновената настинка, децата няма по-ниска температура, но се препоръчва да се спре на топло вкъщи, като редовно пият от сиропа, който им изписва в рецептата. През прозореца на кабинета му се вижда надписът на отсрещната аптека, която накара Цвети бързо да реши какво ще прави.

    - Първо - рече си тя - ще купиш лекарства, след като останеш децата при баба им, ще има време да отиде и да работи ...

    Когато останат да се отбележат деца в колата и потърсите пари за сиропа, установете, че портмонето няма в чантата. А добре помнеше, че го вземи от къщи. Като че ли някой не я заля с ледена вода. Върна се тичешком в лекарския кабинет - не беше го оставила там. Потърси отново още по-старателно в колата - няма го и го няма. Изнерви се, съкрати се на децата, че викат, след като започне да пресмята колко повече неща не е имало, освен ако не е в началото на получената заплата - банкови карти, шофьорска книжка ... Разбрали какво става, може и да се уплашиха, погледнаха със широко отворени очи.

    - Значи - каза като на себе си момченцето - няма да има колело за Коледа…

    - А аз искам от дядо Коледа кукла - завика Ани - Искам ... Искам ...

    Единственото, което Цвети може да стане в този момент, трябва да отидете в полицията. Поне да се блокира картите ì, да се отбележи за шофьорската книжка. Първо да останем деца при баба им, да вземем от нея пари за сиропа ...

    Докато Цвети пише съобщение в полицията за случайно се, след оставяне от нея и след стъпки от паркинг до поликлиниката, тръгна слаба и ниска на ръста възрастна жена. Бастунът е нейната опора, но дори с него се движи един-единствен, забила поглед в земята. Не се излиза в това снежно време, но днес е датата, в която личният лекар трябва да се изпитва за по-малък път на лекарствата, който не може. Те единствените облекчаващи болежките ì, стават с всяка изминала година по силни и по силни. Поне съпругът ì да беше жив, а той си замина недостъпен до първия си внук. Други роднини в града нямаше. Приятелки, всички пенсионери като нея, не ì липсваха, но и те бяха всички с проблеми и безпарични като нея.На младите хора се работи престижна работа, а още повече аз уважавам по-младите колеги, някои от тези дори ì звъняха за съвет. На никого от тях не се плаща от малката си пенсия, макар че в края на месеца - става особено трудно - чрез лекарства отиваха близо половината пари, след ток, вода, телефон ... шарени пуловери и бабини курабии, които те много харесваха. Сложи и по пет лева за

    - 2 -

    празника. Не че те има толкова голяма нужда от тях, но такава е традицията и тя държеше да я спазя. Сега в ръката ì се допълва единственият остатъчен лев, който се приготвя за посещение от конкретен лекар ...

    Неочаквано нещо привлича забития ì в земята поглед. Нещо неголямо, розово, продължително по форма, почти зарито в снега. След това внимателно, вдигна го и с почуда видях, че дървото в ръцете е портмоне. Вижте се, но наоколо няма никого. А портмонето изглеждаше надуто, напълно я с пари, аз с нещо друго. Отворете го внимателно и сгънете вътре пари само не я накараха да извика от изненада. Толкова много ... С тях можеш и лекарствата да платиш за месеци наред, на внуци истински подаръци от магазина да купиш ... Пак се вижда да види има ли наблизо човек, който да търси нещо изгубено и пак срещна празнотата на градинката пред поликлиниката . Че портмонето беше на жена, се разбира от вида му.Тази жена сигурно има деца, а преди Коледа деца чакат сладкиши, подаръци ... Много по-късно тя си спомни, че в този миг не се сетите, за да скриете в чантата си и се отдалечи, което може по-бързо. Като че ли някаква сила извън нея я караше да постъпи така. Просто влезте в поликлиниката, отидете при конкретния си лекар и първото, което правите, за да останете в бюрото му по предназначение. Щастлива случайност бе, че само часове преди това той ще прегледа децата на Цвети, след като заедно с нея търсиха от кабинета загубеното от нея портмоне. Има ì телефон, така че….

    Минути след това една полицейска кола спря пред поликлиниката. Заедно с Цвети в кабинета на лекаря влезе и един полицай, докара се бързо дотук и реши да помогне до край. Който в пълната степен на пристъпи още повече Цвети видя портмонето и назоваването пред полицията и лечението не само колко пари има в него, а не всички банкови карти. След което отиде до старата жена и силно я прегърна.

    - Благодаря! - каза, като бе сигурна вечер, че синът ì ще получи своето колело, а Ани - мечтаната говореща кукла.

    Смутена от прегръдката, старата жена не знае какво да отговори. Само каза едно тихо:

    - Аз..такова ... загуби сте го, когато сте слезли от колата ... Донесох го на доктора ... Коледа идва всички пак ...

    - И тази Коледа ще бъдете наш желан гост в дома ни! - рече още по-щастлива Цвети и сигурна, че така ще бъде, широко се засмя.

Млади таланти с награди в Национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски“ град Русе

В Националния ученически конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски“ в Русе участваха 254 млади автори от цялата страна, а две възпитанички на ЦПЛР – ЦУТНТ взеха награди.

   Божидара Димитрова Занкова - ученичка в V клас на ОУ „Н. Й. Вапцаров “. Посещава заниманията на клуба в ЦПЛР - ЦУТНТ за втора поредна година.

     Първа награда, втора възрастова група в раздел „Литературно творчество“ - проза.

   Хюлия Илхан Шакир от клуб „Микрофон“ - десетокласничка в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ в Разград, с втора награда в раздел „Журналистика“. Темата за журналистически материал бе „Времето е жестоко“, неин ментор е Валентина Колева.

 

 

Медали за млади разградски авиомоделисти

Децата се представиха с различни модели самолети и се състезаваха с планери.

   На национална изложба на стендови модели във Велико Търново три медала и грамоти:

Преслава Петрова със самолет „Месершмит 108 - Тайфун“

Калоян Табаков с “Аредо 96 - Сойка“

Мартин вълчинов с “Месершмит 109 - Стрела“.

   Изявете продължаване и в клас „Свободнолетящи авиомодели“ в дисциплината „HLG“.

Калоян Иванов зае четвърто място в конкуренцията с 28 участника от страната.

Седмо иосмо място за Мариян Герасимов и Мартин Вълчинов.

   Авиомоделистите представят шест модела самолети на Втория международен фестивал за детското и младежко научно творчество „От винта“ в София.

Награди от Международен конкурс “Аз обичам Черно море“

В раздел „Фотография“:

Магдалена Детелинова Димитрова - второто място във втора възрастова група / 5-8 клас /

Симона Пейчева Пейчева - трето място във втора възрастова група / 5–8 клас /

Надежда Маринова Цанова - трето място във възрастова група / 9 - 12 клас /

от клуб „Екология“ с ръководител Милен Митев.

ЦУТНТ отвори врати за занимания през новата учебна 2020/2021 година

   По традиция нова учебна година в Центъра за учебно техническо и научно творчество в Разград бе открита на 1 октомври. През учебната 2020/2021 г. работата в Центъра е организирана в клубове и училища по профили. Природоматематически обхваща училища по математика, биология и химия, клубовете „Здравословен живот“, „Екология“, „Екотуризъм“. В приложно-техническия клуб влизат „Компютърен свят”, „Авиомоделизъм”, „Конструиране и моделиране”, „Техническо чертане”, „Млад кулинар”, „Млад приложник”, „Природа и фантазия”, „Сръчни ръчички”, а хуманитарно обществеността включва школа по български език и литература, кръжоци на английски и руски език, клубове „Репортери“, „Слово“ и „Микрофон“.

   Центърът предлага и специализирани услуги за кариерно ориентиране и консултиране на ученици за всички видове и степени на обучение в сайтове - информиращи родители и граждани, подпомагане на дейността на педагогически съветници, класни ръководители и учители, ориентирани ученици при прехода им от друг към друг образователен степен и към пазар на труд, относно характеристиките на професията и профила в училищната система, нуждите и изискванията на пазара на труда и др.

"Спри сега за по-добро здраве здраве"

  На 28 ноември 2019 година ученици от клубовете и кръжоците в ЦПЛР-ЦУТНТ проведоха среща с главен експерт Катя Теофилова от Регионална здравна инспекция - Разград. Представителят може да бъде представен в Международния ден без тютюнопушене. Учениците гледат презентация представена от г-жа Теофилова  за вредата от никотина не само при активно, но и при пасивното пушене. Научиха за болестта, която е резултат от тютюнопушенето. Дискутирайте въпросите за цигарената "епидемия". Измерваха въглероден окис и карбоксихемоглобин в кръвта. Инициативата се провежда с превантивна цел и се насочва не само към млади хора, но и към техните родители. Организатор на събитието бе г-жа Даниела Кившанова заместник-директор ЦПЛР-ЦУТНТ.

Здравословни лакомства

представиха младите кулинари от клуб "Млад кулинар" с ръководител Даниела Кившанова

Децата подготвиха изложба в учебната кухня на ЦУТНТ. Тя е съчетана с беседа за здравословно хранене. Съвместно с Регионална здравна инспекция инициатива преминава под наслов "Здравословно хранене и борба с наднорменото тегло". Поводът е националната седмица на борбата със затлъстяване. Гости бяха г-н Ангел Петков-началник на РУО-Разград, г-жа Елка Драмалиева-началник на отдел "Образование" в Община Разград, учители. Г-жа Катя Теофилова от РЗИ обясни на децата като да се хранят здравословно, защото "здравословното хранене е ключ към добро здраве и успехи в училище". 

Деня на християнското семейство се представлява от възпитаниците

на ОУ „Вапцаров” и ЦУТНТ

     Клуб „Слово” към ЦПЛР - Център за ученически техн ическо и научно творчество с деца от първи до четвърти клас в ОУ „Н. Й. Вапцаров ”съвместно с IV б клас проведоха Ден на християнското семейство. Програмата е подготвена от ръководител на клуб „Слово Веселина Йотова и класния ръководител на IV б клас Севдалина Симеонова. Тяхната празнична програма е точно на Деня на християнското семейство в Етнографския музей с уредник Даниела Ганчева, която благодари за подкрепа и отзивчивостта. С интересната програма, която бяха подготвени, те впечатлиха гостите - деца, родители и ръководства на две институции: Галин Парашкевов - директор на училището, Илка Василева - зам.-директор и Цветанка Русева - директор на ЦПЛР - ЦУТНТ. Специалистът от Регионален исторически музей Виктор Костадинов, разказа за историята на изпълнението на празника, който се чества в денана Въведение Богородично. Той разказа, че според световното писане на този ден тригодишната Мария е въведена от родителите си в Йеросалимския храм, за да служи на Бога и всички останали останали изумени, когато родителите й остават в първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. Освен преданията, на този ден Богородица беше обречена от своите родители на Бога още преди рождението си. Г-н Костадинов се представлява, като се произнася по решение на Светия синод през 1929 г., през този ден се чества като Ден на християнското семейство. Той изтъква ролята на семейството през вековете. С вълнуващо слово Десислава Деянова, Николай Станимиров и Микаела Еленкова изтъкнаха значението на този празник. С две оценки, които представят - „Мързеливата снаха” и „Галената Богданка”, малките актьори показаха, че основната ценност за семейството е трудолюбието, а основно липсата, която народът порицава, е мързелът. В ролите на героите от тези народни умотворения се превъплътиха Идил Илиязова, Божидара Занкова, Елица Христова, Виктория Михнева, Никола Рашков, Кристиян Диянов, Севджихан Светлинова, Дуйгу Динчер и Анита Андреанова, която като фон на „Галената Богданови фолклор” на гайда, научени от нения художествен ръководител в НЧ „Напредък” - Пламен Панев. Подходящ завършек бе кратката поетична композиция, посветена на семейството, представена прочувствено от най-малките участници - Симона Занкова и Габриела Симеонова. Накрая г-жа Симеонова прочете послание, подкрепено със семейството. А след всички си похапнаха от реквизита - вкусната питка на работните майки и от плодовете от празната трапеза. 

Клуб „Слово“ към ЦПЛР - ЦУТНТ с р-л Веселина Йотова с деца от детска градина „Зорница“ и сборна група представя общоградска програма на Деня на будители при подсигуряване на цветя в къща-музей Никола и Станка Икономови. Гости бяха кметът на града, председател на Общински съвет - Разград, депутати, представители на различни партии, граждани. 

Клуб „Слово“ към ЦПЛР - ЦУТНТ с деца от ДГ „Зорница“ представлява Деня на народните будители. Децата от подготвителните групи „Слънце“ и „Червената шапчица“, които се подготвят в клуба, рецитираха стихчета и пяха песни за будителите. Програмата е подготвена от Веселина Йотова - ръководител на клуб „Слово“ и музикален ръководител в градината Красимира Иванова в сътрудничество с учители на деца Богданка Христова, Ценка Жекова, Диана Дянкова, Красимира Иванова. Специална презентация за строителите правят Галина Георгиева - гл. учител в детската градина. Гости на тържеството бяха Снежана Хъневска - директор на детската градина и Даниела Кившанова - зам.-директор на ЦПЛР - ЦУТНТ.

                                               

По повод Международния ден на Земята - 22 април, в ЦУТНТ - гр.Разград се проверява Регионален екологичен форум под надслов "Обичаме природата и участието". Със съдействието на ст.експерт Галина Пенева от РИО - Разград бъде изготвен регламент за участие. Включете се ученици от V-VIII клас в отбори по четирима участници. Представени бяха макети от западни материали, които оценяват да събира участници - всеки отбор гласува за друг - конкурент, при който най-много точки са получени в ОУ "Отец Паисий" - гр. Разград с ръководител Семра Алиева. Форумът продължава с презентации на всички седем отбора, а именно: на ОУ "Св.Паисий Хилендарски" - с.Езерче, ОУ "Хр.Ботев" - с.Лудогорци, ОУ "Отец Паисий" - гр.Разград, ОУ "Отец Паисий "- с.Подайва, клуб" Европейски мост "- ЦУТНТ, СОУ" Хр.

Упътвайте продуктите в екологичния форум, който ще бъде изложен от колажи на участниците във фотоконкурса на тема "Живата природа". Наградените бяха връчени от зам.кмета в община Разград Ердинч Хасанов.